В памет на първия певец на Българската православна църква – патриарх Неофит


03 март ┼ Неделя 17 след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. Свети мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск.

След светата Литургия ще се проведе кратко духовно – просветно тържество по случай трети март – национален празник на Република България.

09 март, 10.00 часа, Задушница (събота)

10 март ┼ Неделя Месопустна (Месни заговезни). Свети мъченици Кодрат и Галина.

На този ден вечерта се заговява от месо и месни продукти, затова се нарича „месопустна“. През следващата седмица е разрешено да се яде млечна храна и яйца през всички дни.

Енорийският свещеник Недялко Калинов ще служи в град Щутгарт и поради това няма да се отслужи света Литургия в град Мюнхен, но храмът ще бъде отворен за поклонение и молитва.

17 март ┼ Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Преподобни Алексий, човек Божий. Преподобни мчк Павел.

След светата Литургия ще се извърши взаимно опрощаване. Нека, братя и сестри започнем великия пост като си простим един другиму с думите „Простено! Прости!“. На този ден вечерта се заговява с млечни продукти и яйца.

18 март, 18.00 часа, Велико повечерие с канона на свети Андрей Критски първа част.

19 март, 18.00 часа, Велико повечерие с канона на свети Андрей Критски втора част.

20 март, 18.00 часа, Велико повечерие с канона на свети Андрей Критски трета част.

21 март, 18.00 часа, Велико повечерие с канона на свети Андрей Критски четвърта част.

22 март, 18.00 часа, Малко повечерие с Богородичен акатист, първа статия.

24 март ┼ 1 Неделя на Великия пост – Православна. Преподобни Захария. Свети Артемий, епископ Солунски.

31 март ┼ 2 Неделя на Великия пост – Свети Григорий Палама. Свети свщмчк Ипатий, епископ Гангърски.

ВСИЧКИ НЕДЕЛНИ И ПРАЗНИЧНИ СЛУЖБИ ЗАПОЧВАТ В 10.00 ЧАСА


Празнуваме Националния празник на България

Мили братя и сестри,

Има войни, които се водят на фронта.  Те вземат своите жертви за по-кратко време на полесражението и приключват с победата на по-силния. Има и такива, които започват с нахлуване на войските в чужда територия и се превръщат в дълго и мъчително робство. Те влизат в дома на поробения, променят живота му трайно и отварят дълбока рана в сърцето му.
Но има и такива войни, които се водят чрез мирни преговори и не се стига до човешки жертви. Сигурно, защото се водят от пълководци, притежаващи високо-благородни качества и дипломатически умения, за които никоя цел не може да бъде придобита с цената и достойнството на човешкия живот.
Звучи почти невероятно, че най-дългата война в историята на човечеството между Холандия и островите Сили на югозападното крайбрежие на Англия, започва през 1651 г.  и продължава 335 години, но не бива изстрелян нито един куршум и не пада нито една човешка жертва.
Болезнено е да търсим сравнение като прехвърлим погледа си върху българските земи, които по това време тънат в робство и забвение, а християнската вяра у българите се къпе в кървава баня и се закалява под острието на османския меч.

С непоколебима духовна съпротива патриарх Евтимий Търновски още в самото начало подготвя народа:

„Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост!
След Голгота иде Възкресение!“

Тъй изпраща патриарха своите духовни чеда по пътя към спасението, а сам приема венеца на мъченичеството.
Какъв по-ярък пример за изпълнение на тази повеля на дело от житието и страданията на света Злата Мъгленска.
Тя е само една от малкото, чието свято име е запомнено. А многобройни са незнайните жертви, чиято святост краси короната на свободна България.
Подвигът на всички незнайни жертви, паднали в последните решителни битки на живот и смърт, писателят Иван Вазов възвеличава в своята паметна „Епопея на забравените“.
Дълбок поклон пред всички тях, които не пожалиха живота си за вяра и родина през 5- вековното османско иго, за да бъде запазена и освободена България и по-късно обединена.
Защото не се лекува тъй бързо дълбока рана, не се изкореняват изведнъж тежките последици от набезите на поробника и не идва свободата само с подпис на един договор.
На всички тях сме благодарни, но най-галяма е нашата благодарност за Божията правда и милост.
Че ние днес знаем колко висока е цената на свободата ни и че над нея стои нещо по- възвишено и съвършено, чиято цена е неизмерима, а именно мирът. Мирът свише, който дори и през робство, са пазили и съхранили за вечността в душите си нашите предци.

Главозамайващо е, как за своето хилядолетно съществуване на тази прекрасна земя човечеството не спира да воюва, да търси нови полесражения и да измисля все по-изкусни средства за унищожение на врага, зад който всъщност стои ближния.
От едната страна стоят алчността, омразата, властолюбието, завистта, братоунижението, а от другата – кротостта, смирението, търпението, жаждата за мир и любовта към ближния.
Те винаги ще воюват, те нямат общ покров и бездната между тях е огромна.
Дано Бог по Своето дълготърпение,  човеколюбие и велика милост и по молитвите на Своята Пречиста Майка и винаги Дева Мария и на всички светии
ни даде достатъчно време, тъй щото всички до един да проумеем, че не се мрази „болния“, а болестта и че заради тази болест и поради погрешната омраза, болният не се убива, а се лекува с търпение и с любов, каквато Бог проявява всякога към всички нас.

„На Тебе, Господи, се уповаваме, да не се посрамим вовеки!“

От настоятелството

03.03.2024


Благотворителна акция за възстановяване на храм „Св. Николай Мирликийски“ в с. Райово

Скъпи братя и сестри,
Отново с притаен дъх се готвим да посрещнем големия празник Рождество Христово. Раждането на Господа по плът е един много емоционален момент за всички чада на Христовата църква. В представите си за този празник изгряват картини на множество богомолци, преизпълнили храмовете, както  в родината ни, така и тези извън нейните предели.

В този ред на мисли искам да ви представя възрожденския храм „Св. Николай Мирликийски“ от XVIII век в село Райово, община Самоков. Храмът се издига на заоблен рид над село Райово и е еднокорабен с притвор.

Първият градеж датира от XVII век, през XIX век е удължен и разширен наосът, a по-късно e добавен притвора. Иконостасът на храма е таблен, с дърворезбени олтарни двери и венчилка с кръст. От иконите в храма най-старата запазена е на Св. Харалампий от 1864 г., а иконата на Св. Богородица с Младенеца е рисувана през 1901 г. oт последния представител на Самоковската школа Михаил Белстойнев. На западната стена над входа ктиторски надпис съобщава, че храмът е изографисан от Кирияк Константину пред далечната 1837 г. По стените на олтара, наоса и предверието са изрисувани около 200 сцени, отделни светци и декоративни орнаменти. Типично за времето си в храма са изрисувани множество български светци, като израз на надеждата на българския народ за освобождението на родните земи. Отличават се още изображенията на Христос Вседържител, Христос Ангел от Великия съвет, Св. Богородица Ширная Небес, сцената Петдесетница и фигурата на Св. Игнатий Богоносец.

И макар и с избледнели багри, някъде потъмнели и дори повредени, стенописите не губят своята художествена стойност и дават ценна информация за бита и душевността на старите българи. Църквата има рядко срещан в сегашно време каменен престол от ръчно дялана каменна колона и плоча.

През последните години този храм на българщината се реставрира със средства от благотворителни акции на жителите от село Райово и сега е действащ храм с изцяло реновирана фасада, за да бъде запазен и съхранен от външните атмосферни условия. За пълното реставриране на храма предстои
– Реставриране и консервиране на стенописите
– Изграждане на притвора, който е по-голям от храма
– Изработването на дървените тронове и архиерейския трон и още много други дейности допринасящи за молитвената обстановка в нейния автентичен вид.


Скъпи братя и сестри,
сърдечно Ви призоваваме да подпомогнем реставрацията на този Божи дом и да допринесем за укрепването на Християнството сред настоящите и бъдещите жители на село Райово.

Средства се събират на следната банкова сметка:

Получател: BOKG „HL. KLIMENT OCHRIDSKI“ e. V.
Банкова сметка: IBAN: DE 19700100800090243800

Благотворителна Акция: Храм Райово

Десет години след филма „Български джоджен“ пътуването продължава ...

Отново със собствени думи християните от Българската православна църковна община в Мюнхен разказват за това, което ги е довело в храма, до общуването с ближния, до общението в Христа. Преди 40 години шепа ентусиасти поставят началото. Днес множество други продължават по техните стъпки. Какво мотивира тези хора? Какво означава за тях Църквата? Какво те дават и получават в нея? На базата на тези и други въпроси, авторът показва на широката публика една малкa, но продължаваща да бъде жива общност.


„Български джоджен“

Документален филм за живота и историята на общината


Българската църква зад граница – огнище на вярата за нашите сънародници

Интервю на Весела Владкова с митрополит Антоний в предаването „Събота 150“


Хигиенни правила за посещение на богослуженията

Обични в Господа братя и сестри,

Църковното настоятелство изготви правила за посещение и присъствие в храма. Призоваваме богомолците да спазват стриктно установените правила:

  • Носенето на маски в храма не е задължително.
  • При влизане в храма е желателно богомолците да дезинфексират ръцете си.
  • Благословението от свещеника може да бъде взето с лек поклон с думите „Отче, благослови!“
  • Почитта към светите икони вярващият може да изрази и без целуване, а само с поклон и прекръстване пред иконите.
  • Болните да не посещават обществените богослужения, но да се отдадат на молитва и коленопреклонение в своя дом.

Най-искрено Ви молим за съзнателно отношение и лично съдействие при отслужването на богослуженията, както и за Вашата загриженост и внимание към ближните, както подобава на всеки християнин.

Бъдете здрави и пребъдвайте в мир и любов и в Божията благодат да бъде винаги с Вас!