Мили братя и сестри,
Най-красивото цвете, израснало в нашата родина не е българската роза, а цветето на мира. На мира, скъпо платен с човешки жертви и дълбоко ценен от всички нас, който се крепи на Божия мир, за когото душата ни непрестанно жадува. След 144 години от освобождението ни от османско робство, сърцата ни са изпълнени с благодарност и отново признаваме колко велико благо и какво скъпоценно съкровище е желаният мир. И помним как от векове всичката любов към човеците е събрана в един кратък поздрав, с който Господа Иисуса Христа приветства своите апостоли: „Мир вам!“.
Без него не може да има каквото и да е благословение и успех, но без него има само гибел, проклятие и злополука. И не е достатъчно да има мир само за един народ, защото всички сме свързани от един Бог, на една земя и чрез един завет.
Нашата малка родина е като една част от кутрето на европейската длан и всеки от европейските народи има своето място на тази длан. Раната на един от пръстите обездвижва цялата ръка. Болезнено е да виждаме как всички ние ценим свободата и въпреки това войните не престават. Една рана заздравява, но друга се отваря. И дланта ни отново е протегната за помощ. А Бог ни даде тази красива земя с всичките нейни блага, даде ни слънчевата светлина и топлина, зеленината на природата и необятната морска шир. Даде ни да вдишваме чистия въздух и да се радваме на живота. И ни показа своята любов и поиска от нас да се обичаме един другиго и ни благослови като каза: „Растете и се множете и пълнете земята!“. И ние станахме многобройни като морския пясък, носим Божия образ и живеем по Неговата премъдра воля. И добре знаем, че този живот е безсмислен, ако нямаме вяра – ако не вярваме на сърцето си, няма да повярваме и на очите си. Помним обещанията, които Бог даде на своя народ чрез пророците в Стария завет и пазим словата, записани в Завета на любовта. Знаем, че Бог като добър пастир ни обича всички, прибира Своите 99 и не оставя и стотната, изгубената овца от стадото.
Тази едничка любов като имаме и я принасяме към Бога и към ближния си, възхваляваме Божието величие и слава, прекланяме колената на сърцето си и се молим за справедлив мир.
„На тебе, Господи, се уповаваме, – да не се посрамим во веки веков. Амин!“
Ивелина Натцкина, oтговорник по културно-просветната дейност