Рождество Христово – традиции, украса и обичаи


Рождество Христово е сред най-почитаните в християнския свят празници и се отбелязва подобаващо, в съответствие с вярата и традициите.

Празникът не случайно се отбелязва на 25 декември. Това е денят на зимното слънцестоене – денят с най-дългата нощ, след която денят започва да расте. На тази дата в древност езичниците празнували Денят на непобедимото слънце (Dies Invicti Solis). Християните приели тази дата за празнуване на Христовото Рождество с цел да противодействат на езическата традиция, като дадат пример за почитане на истинското Слънце на правдата – Христос (срв. Мал. 4:2). Съвсем не е случайно избрано времето, в което се чества Рождество Христово. Христос се ражда в най-тъмната нощ, във времето, когато се извършва зимният преход на слънцето и дните са най-кратки. Той се явява, за да донесе истинската светлина на богопознанието и топлината на Божествената любов на хората.

Раждането на Спасителя се предшествало от дълъг период на очакване. В Стария Завет изобилстват пророчески предсказания за Месия (Помазаника), изобразявайки Го едновременно като небесен Цар, Който ще донесе на хората мир, и като Страдалец, Който ще пострада невинно заради спасението на човешкия род. Православната църква е предвидила празникът Рождество Христово да се предшества от дълъг период на подготовка и очакване. Всяка година на 14 ноември – денят на св. ап. Филип, започва т.нар. Рождественски (Коледен) пост – време, в което християните смиряват душите и телата си, за да посрещнат подобаващо спасителното Христово Рождество. Постът включва въздържане от храни с животински произход, като в определено време се разрешава да се яде и риба. По степен на строгост Рождественският пост се нарежда след Великия и Богородичния, по време на които яденето на риба се свежда до определени празнични дни – Благовещение и Цветница (за Великия пост) и празника Преображение (за Богородичния пост).

Подготовката на християните за празника е преди всичко духовна – осмисляне великата тайна на Божието слизане на земята, и в подготовка на душите за приемане на Божествения Младенец, на Неговото слово и учение. Ако не сме направили това, то суетни остават грижите ни за празника. По този повод един средновековен мислител и поет – А. Силезиус (17 в.) казва: „Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот”. Християните почитат празника не само духовно, но и с редица обичаи, свързани повече или по-малко с християнската традиция.

Коледа е преди всичко празник на светлината – и духовна и физическа. Св. Йоан Богослов казва, че Христос е „истинската светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света” (Йоан. 1:9). Затова и ярка звезда в небето е посочила пътя на влъхвите (мъдреците) към пещерата с Богомладенеца (вж. Мат.2:2). Затова и светлината е неизменно свързана с този празник. Тя струи отвсякъде – от свещицата на празничната трапеза, от запаления бъдник в камината, от звездата и лампичките върху празничната елха.

Във всички символи свързани с празника трябва да търсим дълбокото им религиозно значение, като се опитваме да ги разграничим от суеверието, което ги превръща в предания и поверия за късмет. За да не робуваме на суеверията, трябва добре да познаваме християнската символика и да вярваме в дълбокия смисъл на всеки елемент от нея.

Вечнозеленото дърво, е неизменна част от празника. То не присъства единствено като декорация, нито е само символ на събуждащата се за живот природа. Вечнозеленото дърво е напомняне за вечния живот, който е немислим без Бога. Както дървото не може да живее, без да бъде посадено в земята и да получава живителна влага от нея, така и човекът не може да постигне своето висше назначение, ако не бъде подхранван и оживотворяван от благодатта на Светия Дух. В Свещ. Писание праведният човек често е сравняван с „дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне” (Пс. 1:3; Иерем. 17:8; срв. Пс. 91:13). Украсата на елхата, която удивлява със светлини и цветове също има своята символика. Съществуват различни разкази и притчи, които се опитват да обяснят мястото й сред елементите на празника. Тези разкази имат своята поука, но истинският смисъл влаган в нея е да напомни, че истинската украса на праведния живот са добрите дела. Ап. Петър неведнъж дава следния съвет на жените, които по природа са повече склонни към суета: „вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно – скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога” (1 Петр. 3:3-4). Това трябва да помним, когато подготвяме дома си за празника.

Украсата на християнския дом за празника не трябва да бъде пищна и помпозна, а скромна, съобразена с духа на празника. Християнският дом трябва да е празнично украсен, защото се подготвя да посрещне скъп Гост – Самият Господ Иисус Христос, Който не дойде на земята в пълен блясък и слава, а се роди като кротък Младенец в пещера, избирайки бедността и смирението на безсловесните пред богатството и величието на човешкия свят.

Трябва да отбележим, че в наше време празникът, който все по-често се нарича Коледа, а не Рождество Христово, се е комерсиализирал до крайност. Все по-честа е тенденцията да се измества акцента от главното събития – раждането на Христос по плът, към приказните истории за дядо Коледа или Санта Клаус.

Всички символи, свързани с празника принципно водят началото си от библейския разказ за Рождество Христово, така както е отразен в Свещ. Писание на Новия Завет. Божествената защита, на която се е радвало св. семейство – Йосиф и св. Дева Мария, намира отражение и в коледната украса на християнските домове. Звездата, която се поставя на върха на елхата символизира звездата, изгряла над Витлеем, когато се родил Божественият Младенец Иисус. Извитата захарна пръчица, която често се вижда сред украшенията по елхата, напомня за гегата на пастирите, които първи са се удостоили да чуят радостната вест за Христовото раждане. Коледният венец е напомняне за короната от тръни, която по-късно била поставена на главата на Спасителя и напомняне за Неговата жертва за спасението на човечеството. Коледните песни са също неотменима част от коледния празник. Те напомнят за песента на ангелския хор, който прославил Бога и донесъл вест за мир между човека и Бога. Известни са много коледарски песни, чиято тематика е свързана с празника и с прославата на Богомладенеца, Когото народът нарича „млада Бога”. Камбанките са определено християнски символ и са свързани с разпространяването на благата вест, като техният звън е предназначен да прикани вярващите да дойдат и да се поклонят на Бога. Те са посредник между небето и земята, между хората и Бога. Запалената свещ е също неизменна част от християнската традиция. Тя напомня за светлината, която Христос донесъл на земята, за да разпръсне езическото невежество.

Обичаят на Коледа да се посещават домовете на близки и приятели води началото си от призива към пастирите да разпростанят навред вестта за раждането на Спасителя.

Обичайните за Коледа подаръци, които хората си разменят водят началото си от даровете, които мъдреците принесли на Младенеца Христос. Тези дарове били злато, лаван и смирна.

Трапезата е имала винаги една и също символично значение в християнството. Тя винаги е напомняне за трапезата, която е приготвена за нас в Царството Божие, и където ни очаква духовно наслаждение в присъствието на Христос. Неизменно на трапезата най-главно място заемат хлябът и виното – елементите, които съставляват св. Причастие – Тялото и Кръвта Христови, които приемаме във вид на хляб и вино. Те са духовната храна, така нужна на човека, за да придобие безсмъртие и вечен живот.

Традиционната трапеза на Бъдни вечер е постна, тъй като с нея завършва 40-дневния Рождественски пост. По стар български обичай ястията са нечетен брой – 5,7,9 и т.н – пита, варено жито, ошав, фасул и т.н. Макар и постни тези ястия са празнични, вкусни и питателни, приготвени от сръчните ръце на българката. На трапезата присъстват в натурален вид и традиционните плодове, които ражда земята ни – ябълки, круши, дюли, орехи, грозде, царевица и т.н. Всичко, което ражда земята се предлага на Бога за благословение и се освещава с молитва, която традиционно се произнася от главата на семейството (най-възрастният мъж в къщата). По примера на Христос и Неговото крайно смирение, коледната трапезата се постила на земята. Поднесените ястия се кадят с тамян, прочита се молитва, с която започва празничната вечеря. Към полунощ по традиция във всяка християнска къща влизат коледарите – по примера на пастирите, те разнасят благата вест за Христовото раждане, пеят коледни песни и изричат благословии за дома и стопаните му.

В българската коледна традиция са залегнали много символи и обичаи с подчертан магически характер, имащи допирни точки повече с езичеството, отколкото с християнството и е добре православните християни да ги различават. Бъдникът (дъбово или крушово дърво), което гори цяла нощ, се явява предмет на гадаене – ако гори буйно и пръска много искри, годината ще е плодородна и здрава. Чесънът на трапезата се счита, че премахва уроки, магии и болести. На прекадяването на трапезата също се гледало като на ритуал, който премахва злите духове. Хлябът, т.нар. боговица, се приготвял по необичаен начин – с т.нар. „мълчана вода”, като била украсявана с фигурки от тесто, символизиращи богатия урожай – с житни класове, слънце, птици, домашни животни и пр.

Истинският празник е вътре в нас…Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение, най-кратко изразено, е: „Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!”

Дълбокият поврат трябва да стане вътре в самите нас – да ни изтръгне от стихията на зверските инстинкти, да ни преобрази със силата на любовта и човечността, с добротата и душевната хармония.

„Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот” – възкликва мистикът поет Ангелус Силезиус (1624 – 1677).

А църковният отец и мислител св. Ефрем Сириец (ІV в.) с проникновението на източен мъдрец пише:

„Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост.

Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя (днешната нощ) принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.

Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.

Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.

Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.

Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника…

Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято”.

Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното преклонение не към някаква незнайна Висша Сила, но към конкретната историческа личност на Иисус Христос – извор две хилядолетия на титанична духовна енергия в човешките сърца. Бог – Творец на вселената – се явява в плът, за да ни научи на най-първичния и велик закон на живота: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан. 15:12-13).

Син Божи, роден преди всички векове, дойде в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, за да ни извести спасителното Си учение – учение на любов към човека за утвърждаване на неговата свобода и право на достоен живот в истина, добро и красота.

(Източник: http://sveta-troica-plovdiv.com)

Тиха нощ, свята нощ
цяла земя е в тишина
вест дойде най-напред
от пастирите секли нощта
чули ангел да носи вестта:
“Иисус Христос се роди”
Ангели пеят със радостен глас
Спасение носят за нас!